Като гледам прекрасните лалета на снимката и се амбицирам да ходя да садя цветя. Изведнъж много ми се приисква да насадя десетки прекрасни цветя, които да ме залеят с красота. Тогава се сещам, че все пак живея в панелен блок и мигом падам от облаците. Но не за дълго - такава ми е природата.Обяздването на облаци не е за всеки, защото ако паднеш доста боли. Но пък какво толкова -вярно, че синините в душата зарастват доста бавно, но пък децата продължават да тичат, въпреки че падат и си обелват коляното. Същото е - само нека си останем малко деца. Така по лесно ще се радваме на цветята, на птичките и на дребните неща, които всекидневно подминаваме.