четвъртък, 24 юни 2010 г.

ПОЖАР

И за нищо сълза аз не пролях.
За нищо и душата ми не трепна.
Не бях от камък, човек аз бях,
който луташе се в нощ беззвездна.
Гледах как край мен минаваше тъга-
аз махвах и за поздрав и я отминавах.
Покрай мен обвито бе в мъгла,
но виждах слънцето и бързо я забравях.
Закалих душата си и си надянах маска.
Обичах да воювам, да се боря.
И хем търсех грозното, хем се отвращавах.
Действах непрестанно, не обичах да говоря.
Много белези покриха тялото.
Още повече покриха и душата.
Научих се да търся кал,
дори да виждах пред себе си позлата.
И търсех нещо, даже го сънувах.
Събуждах се сутрин, потънала в пот.
Но какво търсех, за какво бленувах?
Не знаех. Но за него бих дала цял един живот.
И търсех ГО със странно озлобление.
Чувствах, че ГО губя и много ме болеше.
Исках да измисля жестоко отмъщение
и така ТО все по-далеч от мене беше.
За никого нямаше вече пощада.
Минавах и след себе си оставях пожар.
Търсех с нещо да изпълня дните си,
да възпламеня изгасналата жар.
И пак сънувах. И отново се будих.
И пак търсех, без да зная какво.
Преследвах незнайното и силно мразех,
но пак незнаех какво и без да зная защо.
И така минаваха годините
без да получа онзи безценен дар.
Без да получа своето просветление.
И просто се оставих в ръцете на времето.
Казах си:"Да живея днес. А след мен-ПОЖАР!"

сряда, 23 юни 2010 г.

РОБСТВО

Познаваше добре живота и правилата му.
И чак до гроб щеше да се кланя пред всичко и пред всеки
и да живее като роб.
Загуби и малкото смелост, която бе му останала.
Отрече всичко- и себе си, и Бог.
Превърна се във жива сянка.
И живя като роб.
Сънуваше се често -виждаше се много храбър,
крещеше силно и размахваше пръст.
Но на сутринта пак доземи се кланяше
и носеше гордо робския кръст.
Не бе роден страхливец.
Беше се родил беден и свободен. Но забогатя.
И пред свободата предпочете златото и суетата.
Богатството държеше го във плен.
Иначе душата му бе бедна.
И със парите си сваляше звезди,
а душата му бе твърде земна.
Мразеше да бъде роб.
Но обичаше това, което робството му даде.
Живееше спокоен, безгрижен живот.
А в замяна в робство се продаде.
Робство не друго, а духовно,
което му завързваше езика и очите.
И тъй като беше и робство благородно-запушваше му и ушите.
И той отхвърляше всичко, което кажеше, видеше и чуеше,
защото беше роб.
И защото щеше да вярва,
че и в робството си е свободен чак до гроб.
Липсата на човеколюбие или
защо българинът е второ качество човек



Неотдавна гледах едно телевизионно предаване, в което даваха репортаж от изложение за сирена в Италия. Изложение на сирене-голяма работа! Но кое ме впечатли и до голяма степен ме ядоса: на въпросното изложение участваха и български продукти, имаше видове сирена, които не съм и мислила че се правят в нашата родина. А това, което ме ядоса е , че явно трябва да отида до Италия, за да опитам истинско българско сирене. И се запитах :защо аз и моите деца трябва да ядем някакво подобие на храна-млечни продукти без мляко, салами без месо, хляб с оцветители, избелители и подобрители. Защо истинските български продукти с високо качество отиват в чужбина.
Защо млекопроизводителите фалират, а тировете пълни със сухо мляко се увеличават.
Защо българската земя пустее, а ядем картофи от Египет, ягоди от Израел, дини от Иран, домати и краставици от Турция, сини сливи от Гърция......
И тогава си казах, че явно аз съм човек, ама някак второ качество. И затова май хапвам храна второ качество, нося дрехи второ качество, ползвам здравни услуги пак второ качество. Незнам кой е виновен за това, че нищо не произвеждаме, а всичко внасяме, пък и не ме интересува. Аз не съм политик, че да обвинявам и да търся вина упредимно у другите. Аз мога да направя нещо, което зависи от мен -в магазина търся продукт с етикет "Произведено в България" и дори да е малко по- скъп от вносните стоки се чувствам по-добре като знам, че е дошло от собствената ми земя.