Понякога, когато ме обземе онова странно настроение, когато нещо ти понатежава отвътре и малко ти е "криво" на душата, тогава взимам лист и химикалка и гледам какво ще се получи този път като резултат от настроението ми . Това е един от резултатите:


Младост


Младостта ти няма да е вечна.
Животът капка подир капка ще ти я отнеме.
И няма смисъл да опитваш да го спираш-
това само ще утвърди силата на Господаря Време.
Младостта ти няма да се върне.
Потърси я в своите деца.
В техните очи открий частица от онзи силен пламък,
който бил е някога във твоите очи
и който без милост отнела ти е старостта.
Спомените хубави остават.
Лошите ги захвърли-
отречи ги, прокълни ги и ги погреби.
Те ще възкръснат някой ден, ще те обсебят,
ще те разплачат безутешно, но помни-
младостта ти вече няма да я има,
ще останат спомените, мокри от сълзи.

-Изгибих я! И даже да я търся
вече никога не ще открия огромната Й красота.
Бях млад и непрестанно си повтарях:
"Най-силното ми оръжие е младостта".
Но вече съм безсилен. Остарях.
и ето ме - стар,отчаян, уморен.
Проклинам отражението в огледалото.
И остарявам с още ден.
И мразя живота че не спря,когато бях на двайсет.
И не спира сега, когато вече остарях.
Но аз все още се опитвам да дръпна шалтера на времето.
Макар да зная, че се опитвам да възродя
изгорялото дърво от дървената прах.
И ме боли. Разбивам огледалото,
но от това не ставам млад.
Спирам стрелките на часовника,
но не спира вечния за младост глад.
Но ето, изведнъж разбирам,
че има още много да остарявам.
Че има още много непознати пътища,
които чакат мен да ги откривам, да ги опознавам.
И пак тичам да се погледна в огледалото -
броя бръчките, взирам се в очите.
И виждам че в тях все нещо е останало,
нещо дребно, но безценно-частица от мечтите.
И гледам как времето минава,
но сякаш по бавно от преди.
Минава покрай мен и си отива,
но мен по - малко ме боли.
И тръгвам да отъпквам нови пътища,
които сякаш само мене чакат.
И нося вътре в спомените младостта
и разпръсквам с нея мрака.
И я обичам, и я търся още,нея - младостта.
И я откривам всеки ден в очите на своите деца.
Изпитвам малко ревност, но и гордост затова,
че аз им завещах
да се опитват да дръпнат шалтера на времето
и да възкресяват изгорялото дърво от дървената прах.