НАЙ-ВКУСНИТЕ ПОНИЧКИ!

Децата ми все искат да им купувам от т.нар. "Казанлъшки понички". И тъй като аз не обичам да купувам храна от места с малко съмнителна хигиена реших да пробвам да ги приготвям в къщи. Изпробвах за целта доста рецепти за понички, някои се харесаха, други - не. И един ден попаднах на рецепта в нета, която след като приготвих, като че ли в най-голяма степен се хареса на мен и на семейството. Ето я :


ПРОДУКТИ: 500гр. брашно, 40гр. жива мая, 250мл. прясно мляко, 4 жълтъка, 50гр. разтопено масло, 1 ч. л. захар, щипка сол, олио за пържене и пудра захар за поръсване.

ПРИГОТВЯНЕ: Маята се размива в топлото мляко, слагат се лъжичката захар и щипка сол. После се прибавят жълтъците, разтопеното масло и брашното. Омесва се меко тесто и се оставя да втаса (около час - докато удвои обема си). След това отново се омесва и се разточва кора дебела около 2см. С чаша се изрязват кръгове (може с по-малък съд да се направи дупка в средата на всеки кръг). Поничките се оставят отново да втасат за 10-15 мин. върху намаслена повърхност. После се пържат в загрято олио до зачервяване и се отцеждат върху салфетка. Може да се поръсят с пудра захар, да се залеят с течен шоколад, да се напълнят с крем и др. по желание.

Това са най-вкусните понички, които съм яла. Наистина много лесна и сполучлива рецепта!

Източник: бях я намерила някъде из нета, май във форума на "Гответе с мен!"

БРАЦИГОВСКА ПИТА С ПРАЗ

Продукти за тестото: 200 мл. топла вода, 1 яйце, 200 гр. кисело мляко, кубче мая, 1 с.л. сол, 1 с. л. захар, брашно за средно твърдо тесто

За плънката:2-3 яйца, около 300 гр. сирене, 3-4 стръка праз, олио за задушаване на праза.

Приготвяне: Маята се разтваря в топлата вода, слагат се солта и захарта. После се добавят разбитото яйце и млякото. Омесва се тестото.
В олио (около 150 мл. някъде, зависи дали обичате по-мазно - може и да намалите) се запържва нарязаният праз и като поомекне и водата от него се изпари се оставя да изстине. Яйцата за плънката се разбиват, натрошава се при тях и сиренето. След това се добавя и изстиналия праз, разбърква се добре.
Тестото се разделя на две(едната част да е малко повече), първата част се разточва на кора по-голяма от тавата в която ще се пече,за да покрие и стените. Кората се пазстила в намаслена тава, отгоре се сипва и плънката. След това се разточва и останалото тесто, кората се слага върху плънката и краищата се завиват, така че плънката да не излиза. Отгоре се сипват няколко лъжици олио или разтопено масло. Питата се оставя да втаса. После се пече в загрята фурна до порозовяване. Веднага след като се извади от фурната се напрусква леко с вода и се покрива с кърпа , за да поомекне.
Много е вкусно да се яде с кисело мляко или с айран.

БРАЦИГОВО-ЕДИН ГРАД НА ВЪСТАНИЯ,РАЗЦВЕТ И ЗАБРАВА!




Незнам дали се посещавали Пазарджишка област. Мястото, за което ще пиша сега се намира на около 24 км. южно от град Пазарджик - едно наистина живописно място с прекрасна природа и най-чистия въздух в Европа(според проучвания на НАСА от 2004г.). В град Брацигово можете да се насладите на чудесни пейзажи, да посетите старият квартал с неговите възрожденски къщи, да запалите свещ в църквата "Свети Йоан Предтеча", която е истински паметник на културата, защото е построена през 1833г. и се слави със своята камбанария -най-високата на Балканския полуостров. Прекрасна църква, наистина, и с още по-прекрасни хора, които се грижат за нейното поддържане и за пълната с цветя и гледана с много любов градина. Място, което наистина трябва да се посети!
Освен възрожденските къщи, страхотният климат, запазените паметници на културата- включително и много спомени от Априлското въстание), друг дар на природата за градчето са изворите с минерална вода.Чудесен дар наистина, но незнам защо никой си няма и идея как по-рационално да го използва. Преди години близо до извора имаше и баня с минерална вода. Но след множество ремонти и откривания винаги се стигаше и до неизменните закривания. Много жалко. Сега близо до изворите има модерен басейн в тон със съвременните изисквания, но изобщо не е същото. Подобни места има хиляди. Но както и да е! Отклоних се май от темата.
Искам да спомена и някои ястия, които са си типични за Брацигово. Първо идват брациговските милинки - правят се топчета от хлебно тесто, потапят се в мазнина(най-добре смес от олио, масло и свинска мас),нареждат се в тава едно до друго, а накрая се поръсват със смес от мазнина, сол и брашно- да стане като кашичка. Оставят се да втасат и се пекат. Невероятно вкусна закуска. Едно време ги правеха в градските фурни за хляб - да си оближеш пръстите!
Друго типично ястие е т.нар. "тепси кебап" - хапки от свинско месо, запържени в мазнина. После се изваждат, а в същата мазнина се пържи праз. Малко преди да се извади се слагат отново месцата и се поръсва с черен и червен пипер и сол. Страхотно!!!
И третото ястие, което ще спомена е "шупка-фасул" - когато стане готов зеления фасул се обира и се нанизва на низи, които се оставят да съхнат на проветриво място до зимата. След това се вари заедно със свински джолан и се запържва с олио и червен пипер преди изваждане. Вкусно!!!
Колкото и да пиша обаче,друго е човек лично да посети градчето и да види всичко с очите си. Иначе всичко остава просто думи.

ПОЖАР

И за нищо сълза аз не пролях.
За нищо и душата ми не трепна.
Не бях от камък, човек аз бях,
който луташе се в нощ беззвездна.
Гледах как край мен минаваше тъга-
аз махвах и за поздрав и я отминавах.
Покрай мен обвито бе в мъгла,
но виждах слънцето и бързо я забравях.
Закалих душата си и си надянах маска.
Обичах да воювам, да се боря.
И хем търсех грозното, хем се отвращавах.
Действах непрестанно, не обичах да говоря.
Много белези покриха тялото.
Още повече покриха и душата.
Научих се да търся кал,
дори да виждах пред себе си позлата.
И търсех нещо, даже го сънувах.
Събуждах се сутрин, потънала в пот.
Но какво търсех, за какво бленувах?
Не знаех. Но за него бих дала цял един живот.
И търсех ГО със странно озлобление.
Чувствах, че ГО губя и много ме болеше.
Исках да измисля жестоко отмъщение
и така ТО все по-далеч от мене беше.
За никого нямаше вече пощада.
Минавах и след себе си оставях пожар.
Търсех с нещо да изпълня дните си,
да възпламеня изгасналата жар.
И пак сънувах. И отново се будих.
И пак търсех, без да зная какво.
Преследвах незнайното и силно мразех,
но пак незнаех какво и без да зная защо.
И така минаваха годините
без да получа онзи безценен дар.
Без да получа своето просветление.
И просто се оставих в ръцете на времето.
Казах си:"Да живея днес. А след мен-ПОЖАР!"

РОБСТВО

Познаваше добре живота и правилата му.
И чак до гроб щеше да се кланя пред всичко и пред всеки
и да живее като роб.
Загуби и малкото смелост, която бе му останала.
Отрече всичко- и себе си, и Бог.
Превърна се във жива сянка.
И живя като роб.
Сънуваше се често -виждаше се много храбър,
крещеше силно и размахваше пръст.
Но на сутринта пак доземи се кланяше
и носеше гордо робския кръст.
Не бе роден страхливец.
Беше се родил беден и свободен. Но забогатя.
И пред свободата предпочете златото и суетата.
Богатството държеше го във плен.
Иначе душата му бе бедна.
И със парите си сваляше звезди,
а душата му бе твърде земна.
Мразеше да бъде роб.
Но обичаше това, което робството му даде.
Живееше спокоен, безгрижен живот.
А в замяна в робство се продаде.
Робство не друго, а духовно,
което му завързваше езика и очите.
И тъй като беше и робство благородно-запушваше му и ушите.
И той отхвърляше всичко, което кажеше, видеше и чуеше,
защото беше роб.
И защото щеше да вярва,
че и в робството си е свободен чак до гроб.

Липсата на човеколюбие или
защо българинът е второ качество човек



Неотдавна гледах едно телевизионно предаване, в което даваха репортаж от изложение за сирена в Италия. Изложение на сирене-голяма работа! Но кое ме впечатли и до голяма степен ме ядоса: на въпросното изложение участваха и български продукти, имаше видове сирена, които не съм и мислила че се правят в нашата родина. А това, което ме ядоса е , че явно трябва да отида до Италия, за да опитам истинско българско сирене. И се запитах :защо аз и моите деца трябва да ядем някакво подобие на храна-млечни продукти без мляко, салами без месо, хляб с оцветители, избелители и подобрители. Защо истинските български продукти с високо качество отиват в чужбина.
Защо млекопроизводителите фалират, а тировете пълни със сухо мляко се увеличават.
Защо българската земя пустее, а ядем картофи от Египет, ягоди от Израел, дини от Иран, домати и краставици от Турция, сини сливи от Гърция......
И тогава си казах, че явно аз съм човек, ама някак второ качество. И затова май хапвам храна второ качество, нося дрехи второ качество, ползвам здравни услуги пак второ качество. Незнам кой е виновен за това, че нищо не произвеждаме, а всичко внасяме, пък и не ме интересува. Аз не съм политик, че да обвинявам и да търся вина упредимно у другите. Аз мога да направя нещо, което зависи от мен -в магазина търся продукт с етикет "Произведено в България" и дори да е малко по- скъп от вносните стоки се чувствам по-добре като знам, че е дошло от собствената ми земя.

КРЕПОСТИ И КУЛИ


Издигна крепост и ме затвори в нея.
Обрече ме във нея да живея.
Затвори ме във кула без прозорци и врати.
Единствената връзка с всичко външно беше ти.
Научи ме да съществувам по твоя маниер.
Лиши ме от храна не друга, а духовна.
Подхранваше ме само със злоба към света,
която беше пагубна за мен - смъртоносна и отровна.
Даваше ми всеки ден по малки дози
от твоето огорчение и твоя яд.
Накара ме да се отрека от всичко -
от хора, от живот и свят.
Свикна ме да виждам с твоите очи,
да дишам, кажеш ли ми:"Може".
С думи толкова красиви заличи
онзи глас във мене-силен и тревожен.
Един ден ръка невидима разпръсна
облаците, сбрали се над моята кула. И разбрах -
бях свикнала да виждам само в теб живота.
И душата полумъртва проумя,
че си ме водил не към Рая,а към Голгота.
Заблъсках се със ярост във стените.
Знаех вече- за мене ти не бе спасител.
И заедно със болката от разкървавения ми юмрук
в главата ми кънтеше думата-"мъчител".
И те намразих силно, както бях те обичала преди-
безумно, лудо, страстно.
И съзрях в очите ти всичките злини,
които трупаше върху ми със години- безмилостно и властно.
Но и сега, след толкова години,
признавам ти едно- ти бе добър строител.
Издигайки кули нерушими
на чувствата ми бе добър рушител.
Незнам как съумях да се измъкна
от тази крепост без прозорци и врати.
Обичах я, обичах да съм несвободна,
тъй както ме беше учил ти.
Сега се уча пак, но да съм свободна.
Опитвам се да науча теб дори.
И за тази цел ще те затворя
в кула без прозорци и врати!